Поклон пред най-великият син на България
,,Каквото съм правил, в полза народу е”- казва Апостола в изповедта си пред архиерейския наместник на София отец Тодор Митов в последните мигове преди да тръгне към бесилото.
В лютата зима на 18 февруари 1873 г. (6 февруари по стар стил) България се разделя с най-големия си герой - Васил Левски. От това пагубно събитие ни делят 146 години, но въпреки времето, за нас Дякона е жив!
В края на 1872 г. Васил Иванов Кунчев е заловен от заптиетата при Къкринското ханче. До последно османците не знаят кого са заловили и Левски е откаран в Търново, за да бъде разпознат. Той е охраняван само от 20 заптиета, надявайки се до последно, че ще бъде освободен от съмишленици. Смъртната присъда е издадена на 14 и е потвърдена на 21 януари 1873 г.
Свещеникът поп Христо Стоилов разказва за последните мигове на Апостола: ,,Дяконът се държа юнашки. Каза, че наистина той е първият, но че след него са хиляди. Палачът му наметна въжето и ритна столчето. Аз се просълзих и се обърнах към "Св. София", за да не видят турците, че плача, и си тръгнах."
Минути преди да бъде обесен Левски измолил прошка от отец Тодор и от Бога, а в молитвите си да бъде споменаван като йеродякон Игнатий.
Независимо че Апостола на свободата е обесен на 18 февруари, прието е тази дата да се отбелязва в България на следващия ден 19 февруари.
Днес, на 18.02.2019 г. гост на учениците от V, VІ и VІІ клас в І ОУ ,,Св.св. Кирил и Методий”- Монтана бе Светлин Ангелов, уредник в РИМ-Монтана, който по увлекателен начин разказа интересни факти, свързани с живота и делото на Апостола.
